Карнавалът е пролетен празник, чиято история се корени в древността и има връзка с най-старите ритуали за „прогонване на зимата“ и обредите за плодородие. В продължение на няколко дни с големи процесии, много шум и музика, хората , маскирани, се веселят по улиците и празнуват „петия сезон“ на годината, който свършва с началото на пролетта, непосредствено преди Великите пости.

Терминът „Карнавал“ произлиза от латинското “Carrus navalis” или „корабът на глупците“ – обред, свързан с честванията на богинята Изида. Подобни ритуали се извършвали и в Германия в чест на богинята на плодородието, майката – земя Nerthus. Оцелели до Средновековието, тези празници не могли да бъдат унищожени от Християнската църква и постепенно били адаптирани към християнския календар. „Глупците“ на кораба, плаващ по Рейн, били описани през 1494 г. от Себастиан Брант като хора с шапки с магарешки уши, завършващи със звънци и петелски гребени, веселящи се около дърво, украсено с цветя и панделки. Постепенно тези обичаи били възприети от много кралски дворове в Германия. Около 1500 г. по времето на император Максимилиян, започнали да се провеждат първите маскени балове и турнири и през 17 и 18 в. тези празненства се превърнали в пищно зрелище и забавление.

В Германия Карнавалът се нарича ФАШИНГ (Fasching). Празнува се из цялата страна, но най-вече в долината на Рейн. Особено известни са карнавалните шествия в Кьолн и Дюселдорф. Три са най-важните дни в периода на Карнавала, известен още и като „Лудите дни“:

„Женския четвъртък“ – тогава жените имат правото да срязват на две вратовръзките на всички мъже, които видят

„Розовият понеделник“ – тогава се състои най-голямото шествие по време на Карнавала. Неизменните образи в този ден са принцът, селянинът и девицата, чиято роля се играе задължително от мъж.

„Пепелната сряда“ – финалът на празника, оповестяващ началото на Великите пости. В нощта преди нея – „Нощта на постите“, хората се забавляват най-много с бурно веселие, шумни песни, музика и танци.